Отново на училище. За поредна година. Кучетата си лаят, съвсем тихичко, керванът си върви. В Министерството на образованието всички са щастливи, другарката Янка се прави на загрижена, обещават намаляване на бумащината и равен достъп до образование за всички, но както обикновено, някои са по-равни от другите. В някои селски училища има по половин работещ компютър, на който се струпват по седем-осем хлапета. В други не могат да съберат пари за дърва, за да си отопляват класните стаи.

Иначе си вървят проверки, документацията се гледа под лупа, децата не са важни. Пишат се програми и наредби, готвим се за атестация, с други думи ставаме или не ставаме, излизат изисквания, които са писани от хора, които никога не са стъпвали в училище след като са го завършили като ученици. Ще приобщаваме, ще завръщаме грешните душици, които са се отклонили от правия път, ще ходим да ги убеждаваме да не отиват в чужбина, а да останат. Ще участваме в проекти, ще попълваме анкетни карти, ще изготвяме механизми и мерки, ще преливаме от пусто в празно, но важното е да сме го отразили документално. Ако децата направят много отсъствия, ще пишат учителите. Ако децата получават двойки, ще пишат учителите, защото са виновни. Ако децата не се държат подобаващо в час и бъдат отстранени, ще пишат обяснения учителите.

Наскоро един приятел ме видя как пиша бързо на ръка. Остана доста учуден. Но аз, както и всеки друг учител, съм факир на писането. Пишем дневници, бележници, бележки, справки, разпределения, писма и какво ли още не.

Но пък заплатите вървят нагоре и тази година младите учители ще получават чисто почти 600 лв. Заслужава ли си!? Ако приемате това просто като работа, вероятно не. Но ако го приемате като призвание и ви харесва да работите с деца, да гледате как израстват пред очите ви, как се научават на нови и нови неща, ако ви харесва да виждате благодарни погледи и любов, тогава си струва всяка бумащина да бъде изтърпяна. Струва си да бъде изтърпяно и родителското твърдоглавие, струва си да бъдат изтърпяни чиновнически и министерски недомислици, струва си…

Автор: Иван Симеонов

Comments (2)

  1. С тази внушителна заплата се чудя дали някой от министерството би се нагърбил да е учител. И то учител, коюто да учи децата, да възпитава любознателност в децата, да съприживява с децата. Добре че има луди глави като теб! Успешна година!

    1. Благодаря, Данчо!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *