Иван Симеонов

Първите 35

Роден съм, когато съм роден, но без участието на Роден… за съжаление или не. В годината, когато за пръв път съм майчино мляко засукал, иранците решили да сложат бурките на жените си и да кажат „добре дошли“ на аятоласите.  Малко преди края на първите седем леля ми по майчина линия с дейното участие и на родителката ми старателно ме караше да сричам по страниците на избрани съчинения в десет тома на БАЛЗАК. Някъде около края на началното си пре-образование изядох първите си шамари за четене под одеялото на фенерчена светлина. После беше лутане между панелките в града, Наследникът от Калкута, къщата на село, Граф Монте Кристо, плуване, Тримата мускетари, кану-каяк, Олд Шетърхенд, тромпет, Конникът без глава, хандбал, Старогръцки легенди и митове, електронните игри с ръчки и жетончета, Рудниците на цар Соломон, мечта за маркови маратонки, три откраднати колелета и първия мотопед Балкан, пеесе кубика.

Гимназиалното време

се появи между колебанията да се бия с нарковците или да ги последвам. Класният нахлу с гривната си от платина, блесна за първи път идеята, че искам да стана учител по #български и #литература. Смирненски и Гео Милев. Открих съществуването на литературния анализ. Сбъдна се мечтата за маркови маратонки, носех черни дънки с бели шевове, балканчето порасна до симсонче, гласът ми мутира до бас-баритон, а нашите станаха четвърти на световното в САЩ, футболистите де, не майка ми и баща ми. Хемингуей.

Абитуриентска,

скука, неосъществено студентство. Параграф 22. Първа мусака. Като не се сдобих със студентска книжка, сдобих се с повиквателна.

Дванайсет месеца казарма.

Зелено, простотия, всичко е предпоследно. Последно свирене на тромпет. У-ВОЛ-НЕ-НИ-Е. Керуак, Фокнър и Буковски. Бай Кольо и готварската тапия.

Търново.

Българска #филология. Проспана първа лекция по антична. 62 изпита. Людмил Станев. Читалнята. Достоевски. Алкохол, цигари, алкохол, цигари, трева, секс, алколхол. Първа публикация. Пощенски записи. Бащата на яйцето свири с вечерния си тромпет! Интернет. Китари и песни. Полша. Неделно кино по левче. Държавни изпити. Вива магистре!

Учител.

Ха! Май стана?!

Не. Голяма уста. За мишките и хората. Никога не казвай в очите на хората какво мислиш за тях. Шамар. Съд. Изолация. Кордон бльо и черен пудинг, риба и чипс.

Завръщане в нищото. В очакване на Годо. Елин Пелин и Под манастирската лоза, философия на търпението.

Книжарници. За един пиклив #речник… Захари Карабашлиев, Георги Господинов, Йордан Ефтимов, Алек Попов, Людмила Филипова, Васко Георгиев, Павката Гоневски… тя българската литература била жива, кой да ти каже…

За малко да стана татко.

Газ, газ носим на хорицата изстрадали, няма събота, няма неделя. Милен Русков. Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет.

Утре… кой знае какво ще излезе за четене?

Утре… първите ми ученици станаха учители.

Утре… спирам да пиша стихотворения.

Утре… ще готвя гълъби.

Утре…