Галерия от спомените на Митьо Хондрий


Първа част

17 юни

Гошо Кафеджията премести датата на календара. Очакваше обещаващ ден и още по-обещаваща нощ. 17 юни 1994 година. Беше топло, а бирата и днес закъсня. Тази вечер почваше Световното. Поръча пет каси повече от обичайното, а японският телевизор на братовчед му стоеше в очакване върху хладилника.

Пешо Чекръка се появи в кафенето късно сутринта, където на две маси вътре имаше хора. На едната, голи до кръста, пушеха двама келеши едва навършили четиринайсет, а на другата бяха се сместили Дембито и Гути. Първият винаги ходеше с кожено яке и беше прекарал почти целия си съзнателен живот с гири в ръце, а другият, огромен мъжага с липсващ палец на дясната ръка, псуваше някаква муха, която му се изплъзваше вече десет минути. В годините след техникума Гути беше работил и законна работа като шофьор на камион към ДАП-а, а след това и като автомонтьор. Беше завършил автото в Толбухин.

С влизането си Пешо Чекръка изгони двамата келеши набързо и се обърна към Гошо Кафеджията:

– Дай им на тия двамата – сочейки Гути и Дембито с догарящата си цигара – по една газирана вода и излез да пушиш!

Гошо изпълни поръчката и излезе. В кафенето настана тишина.

Дембито отпи от содата, свали ръце от масата, погледна виновно надолу и каза:

– Пешо, ако е за оня дето снощи го бихме в кенефа… да знаеш, че аз само два пъти го цапнах и той припадна.

Чекръка вдигна учуден очи:

– Кого сте били пак в кръчмата? – направи кратка пауза, защото явно не беше това причината да ги извика толкова рано. – Спри да я гониш тая муха, че ще ти плесна един с опакото! – викна на Гути и като си подсигури нужното внимание, огледа се с лалугерските си очи и продължи. – Сребърния иска да му свършим една работа без много да се приказва за това. Ако стане, ще даде мерцедеса да се напием в града. Работата е лесна! Само трябва да се пазим. Спри да я гониш тая муха бе, търмък! Спри се малко поне, като ти говоря бе… – прозвуча звучен шамар, Гути се кротна.

Кафеджията търпеливо седеше отвън на безопасно разстояние и не чуваше нищо от разговора на тримата. Звукът на здравия шамар долетя до него, но не му направи никакво впечатление. По едно време вратата се отвори отвътре и бузестата глава на Дембито проговори:

– Гошо, ела тука да направиш по едно кафе и пак ще ходиш да пушиш.

– Идвам, идвам. – каза Гошо, сложи половин служебна усмивка и влезе да изпълни наредбата.

Втората цигара на Гошо започна отвън, а вътре разговорът продължи:

– Добре де, аз просто не мога да вдяна за какво са му на Сребърния тия фазани. – промърмори Дембито като полагаше усилия да схване цялата работа.

– Не са за него, ти не разбра ли? – Гути търпеливо започна да обяснява с равен тон и се надяваше Чекръка да не се изнерви отново. – Цялата работа е да може да стане вечерта супер, иначе Сребърния може и без тях да си вади парите. Пука му на него за някакви кирливи патки, нали Пешо?

– Нито са патки, нито са фазани. – натърти дебело Чекръка и все пак се изнерви. – Лебеди са и като отидем да вършим работата, да не вземете да помъкнете пеликаните!!! Както ви казах, трябва да отидем до Варна, да влезем там в зоологическата градина, да гепим черните лебеди, да ги напъхаме в багажника, да ги докараме в кръчмата на Сребърния и това е. Лесна работа!

Гути се размисли:

– Аз съм чувал, Чекрък, че тия не стават. Черо Плешивия, дето пази оня депутат разправяше как в Бургас едно време хванали лебед, изпекли го, ама за нищо не ставал…

Чекръка нервно прекрати мисловната дейност на Гути:

– Първо – Черо го гръмнаха. Второ, не ме интересува на вкус как са. Ако се наложи кака Мими ще ги готви. За нас е важно в събота да сме в кръчмата заедно с лебедите, че да може за мача с Гърция в неделя на 26-ти да цапат в езерцето! Ясно ли е!? – Пешо се бореше да им обясни и реши, че е успял преди да се е изнервил твърде много. – В четвъртък през деня отиваме до Варна да проучим мястото. Ясно ли е?

– Да, Чекрък. – промърмориха послушно горилите, а Пешо добави:

– Вземете си бански, може и да се топнем в морето.

Край на първа част

Автор: Иван Симеонов

Към втора част

Към трета част

Към последна част

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *