Към първа част

 22 юни

Изнервеният поглед на Чекръка не вещаеше нищо добро. Снощният мач го ядеше, а нервите му се бяха разклатили здраво. Мърмореше си сам, докато караше да подбере Дембито и Гути към Варна.

– По-бързичко се качвай! – сопна се на първия. – К’ва е тая кърпа?

– Нали каза, че ще се цопнем в морето, Чекрък? Викам да си взема хавлийка, че да се забърша.

– В кладенеца защо не се цопна като малък, малоумник!? На плажа не се бършеш, изсъхваш. – ревна Чекръка и даде мръсна газ.

Гути чакаше да го вземат пред паметника на Борис Дрангов на центъра и донякъде го докарваше като поглед и стойка, макар и да не беше в униформа.

Колата спря шумно със свирещи гуми и Дембито го подкани:

– Гути, айде, качвай се, да не изпуснем плажа!

– Остави го плажа! Гледа ли снощи ония как ни мушнаха три гола? Не съм предполагал, че Конго са толкоз добри…

– Нигерия бе, гений! – поправи го, съскайки от яд Чекръка.

– Те май отпаднаха или… А?

– Три на нула ни би Нигерия снощи и не ми напомняй, че ще пукна! До оня ден асфалт нямаха, снощи ни бутнаха три гола. Да не съм чул някой да приказва за мача, че ще ходите пеша на връщане! – респектира Чекръка дървените глави на задната седалка.

***

Колата спря до високите блокове и хубавците се заоглеждаха. Рядко Дембито и Гути идваха до Варна, да не кажем почти никога, та камо ли на плаж. Не знаеха накъде да тръгнат и какво да правят. Това ги изнервяше и им произвеждаше дискомфорт.

Чекръка започна да се оглежда, а очите му се разшаваха. Подвикна на Демби, който гледаше с несигурен поглед:

– Слушай бе, говедо, ти и аз отиваме до зоологическата. Ще влезем отделно, да не бием на очи, че сигурно ще е пълно с деца вътре и ще сме атракция, така или иначе. Махни си ланеца и якето, с които майка ти те е раждала. Ти тръгваш наляво, аз надясно като влезем и после, като огледаш хубаво, ще се чакаме навънка. Разбра ли?

– Да, Чекрък! Разбрах. Само да питам нещо, може ли?

– Не! Тръгвай с мене и на входа ще се разделим. – после се обърна към другия лауреат:

– Гути, ти стой до колата и да не си мръднал. Ей ти цигари, че ако свършат твоите да имаш.

***

Чекръка  погледна часовника си за четвърти път. От Дембито нямаше и следа пред зоокъта. Започна да си мърмори ядно: „Казах му само да влезе и да се огледа, да разбере кое къде е и да излезе, а тоя се запиля някъде. Тъпо животно. Дали не са го объркали с някоя маймуна както е без яке и да са го затворили… И цигарите са ми при Гути.”

Изведнъж се чу писък, децата се разбягаха. Чекръка се втурна, усещаше, че Дембито е станал център на внимание. На входа го спряха, защото трябваше да си плати пак. С него влезе и някакъв полицай, който също беше чул суматохата.

Униформеният и Чекръка стигнаха едновременно пред заграждението на камилата, която лежеше като с куршум уцелена по корем с четирите си крака всеки сочещ в различна посока. Дембито гледаше по-тъпо от обикновено, а по гърба му имаше нещо лигаво и лепкаво. До него вцепенено стоеше малко момиченце, чийто сладолед беше цопнал от фунийката на земята. Езичето на детенцето висеше във въздуха.

– К’во става тука? – попита полицаят, гледайки застрашително.

– Е това животно ме наплю! – започна самопризнанието си Дембито. – Така се стреснах, че му изсипах един тупаник в кратуната!

– А бе, момче! Ти имаш ли идея къде се намираш? Я си дай документите!

Камилата започна да се свестява, а на Чекръка взе да му причернява. Нещата определено отиваха на зле.

– Господин полицай, оставете го момчето. – Чекръка се намеси, защото Дембито се приближаваше към първо районно с всяка дума. – Знаете ги тия животни са агресивни и добре, че е наплюла тоя тъпак, а не момиченцето. Че то е съвсем беззащитно!

Чекръка посочи все още втрещеното детенце, което се разплака и се залепи за крачола на полицая. Той я вдигна на ръце и се обърна към двамата:

– Бързо да ви няма от парка. Да не съм ви видял повече, защото ще ви арестувам на място и майка ви жална! – после попита детенцето: – Къде са мама и татко?

Дембито и Чекръка се ометоха на момента и подобриха рекорда по спортно ходене от зоопарка до високите блокове за миналата година.

Завариха Гути да се облекчава под терасите на близкия блок и това беше последната капка в чашата с отрова, която трябваше да преглътне Чекръка от мача снощи до този момент.

Край на втора част

Автор: Иван Симеонов

Към трета част

Към последна част

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *