Първа част

Втора част

Трета част

15 юли

 Чекръка, Дембито и Гути тръгнаха отново към Варна, за нова среща с лебедите. Всичко беше отработено и на теория, и на практика. И тримата си носеха филии по джобовете още от село за всеки случай. Дори чувалите бяха три – за всеки лебед по един и то продупчен, че да може да дишат птичките. Дембито си мислеше за камилата: „Гадно животно е това – мирише, плюе, хапе… Черо Плешивия ми е разправял, че арабите сменяли жени за камили… Какви ли ще са им жените, че да ги сменят за камили?”

Гути седеше кротко вплел пръстите си едни в други и въртеше единствения си палец в кръг. Той знаеше истинския смисъл на думата „чакам” – стоя и правя нищо, докато стане това, което трябва да стане. Беше цар в това.

Чекръка караше спокойно и си повтаряше наум какво трябва да се направи, за да няма поле за импровизация.

Този път двамата влязоха едновременно в клетката на камилата. Нея я нямаше. Дембито се подсмихна, защото явно двата тупаника за една седмица бяха приключили вечния спор „Кой кого”.

Лебедите бяха прибрани в чувалите и натоварени в колата. Гути кара на връщане и всичко беше по мед и масло. Сребърния ги чакаше в кръчмата с голям кафез и след като ги заключиха, всички си легнаха да спят.

16 юли 

Пред къщата на Сребърния се появиха две коли с тъмни прозорци, шестима слязоха и набързо потънаха в двора. Не след дълго се появи и самият той, запали мерцедеса и прибра Чекръка, Дембито и Гути при Кафеджията на последен инструктаж. С равен тон започна да им обяснява на празна маса, за да не се разсейват:

–  Момчета, хората от Сърбия са тука. Всичко ако се нареди ще изкараме много пари. Сериозни са… военни. И аз съм служил, ама тия също не лъжат. Искам да не говорите с тях. Само мене ще гледате в устата. Каквото ви кажа, това ще правите. Тука са само тази вечер. После отиват в София да се срещнат с някакви министри и депутати. Ще става голяма работа.

Дембито реши да си попита неговото:

–  А лебедите какво ще ги правим? Толкова труд да ги докараме…

–  Вадите ги от кафеза, връзвате ги с корда за дъното на езерцето по средата на двора на кръчмата, да не излетят и ги държите там.

–  Още нещо да питам аз ако може, – настоя Дембито и без да изчака разрешение продължи – защо точно черни лебеди?

–  Единият сърбин, Демби, е бил от спецотряд “Черните лебеди”. Сега като стана пукотевицата там са избили всички негови хора. Ето за това.

–  А бе, то ние направо звезди им сваляме на тия сърби! Бре как си се сетил!? Аз ако съм на тяхно място направо…

Чекръка изгледа Демби лошо и запита на свой ред големия шеф:

–  Някаква жена има с тях. Тя каква е?

–  Тази ще пее. Скоро ще се разчуе. Любовница е на Лебеда и каквото поиска да ѝ се носи. И още нещо – тия сърби много пият и всичките са въоръжени. Може да пострелят. Аз когото трябва съм предупредил, сега и на вас казвам. Напомням, че в пет следобед ви искам спретнати и изкъпани в кръчмата. Няма да сядате, докато не дойдат, а после само ако ви поканят. Бягайте сега от тука!

***

Голямата маса под асмите беше отрупана и цялата организация беше като за президентска визита. На това място се бяха изредили през последните две-три години не един и двама партийци, общинарчета, инспектори, че и няколко депутати.

***

Сребърния влезе за малко в кухнята да провери какво се случва.

–  Како Миме! Къде си? – извика на готвачката.

–  Тука, тука… – кака Мими изгаси набързо цигарата и се промуши между тиганите.

–  Я ми кажи сега нашата работа ще стане ли?

–  Честно да ти кажа, аз лебед не съм готвила… че и за 15 минути… да го извадят Дембито и Гути, да го оскубем и да го сготвя зор ще е. Това е все едно пастърма да правиш за час. Те да си изберат единия, ние ще го вкараме отзад, аз съм приготвила една мисирка и ще им я направя както искат. Никой нищо няма да усети.

–  Дано да не усетят, че с тия хора шега не бива.

Сребърния се завъртя и излезе. Дембито вече се моташе из двора на кръчмата. Беше му скучно докато чака Гути да дойде, за да завържат лебедите за езерцето, че да изчезнат и цялата работа да не отиде по дяволите.

Чекръка дойде и се заоглежда. Говореше си на ум: „Дано да мине по-бързо тая работа, че ме дразнят тия сърби.”

Отвън се чу тропане, някой дърпаше вратата да влезе. Чекръка веднага се усети, че това е Гути, който така и не се научи, че тая врата се отваря навътре. Отиде да му помогне преди Сребърния да се изнерви.

Няма и час по-късно лебедите бяха вързани и на показ в езерцето срещу масата. Сцената беше приготвена, чуваше се сръбска музика из двора по РЕСПРОМ-а, Гути и Дембито бяха се изтупали като никога и чакаха до вратата, в кухнята персонала си почиваше след подготовката за задаващия се пир.

Не след дълго пред кръчмата се чу спиране на кола. Всички се изпънаха. Сребърния тръгна да покани гостите, но вместо това поканиха него в колата, той се качи и заминаха. Никой не знаеше какво се случва и не смееха да си тръгнат. В кухнята готвачките започнаха да си шушукат нещо.

Мина час, после два, после три… Масата стоеше все така подредена, персоналът все така чакаше.

По едно време Сребърния се зададе пеш по улицата, гледаше надолу. Като влезе в двора каза на Чекръка:

–  Спри музиката и ела с мене горе в моята стая.

Чекръка изпълни безропотно и се качи.

–  Тия хора не са хора… Искат от тука към Варна да пращат наркотици и от време на време да идва по някой от техните.

Сребърния без да се бави сподели с най-доверения си:

–  Аз съм по кръчмите, по алкохола, по далаверите… Чаткаш ли? Не съм по наркотиците и стрелбите. Такива работи не пипам.

–  Ами, то в наше село никой не е. Всички тука сме си наши хора. То е лоша работа това. Беля е. –  Чекръка загрижено отговори.

–  Айде, давай да слезем долу на масата. Викни кака Мими и другите да седнат с нас, че мача ще почне скоро.

–  Ами сърбите?

–  Заминаха за София. Казах им, че тука работа нямат.

Всички се заредиха на масата без да знаят какво става. Сребърния вдигна наздравица. До него седяха Гути, Дембито и Чекръка. Хората се поотпуснаха – бяха си само наши вече. Черните лебеди тихо цапкаха в езерцето без да се набиват на очи. Персоналът на кръчмата си хапваше от мезенцата о обръщае чашка след чашка. Мачът почна и стана весело. Всички бяха вперили погледи в телевизора. По-късно с позачервени бузи само нададоха по едно око за четвъртия гол, вкаран от Андерсон, който изпъна мрежата.

Сребърния изчака последния сигнал и спря телевизора. В едната си ръка държеше чашката си. Обърна се към хората си и без да гледа никого конкретно каза:

–  Станахме четвърти и това е. От тука нататък почва страшното. Ние сме последните останали от едно време, дето имаше какво да се краде. Сега идват лешоядите.

Стана от масата и се прибра.

Епилог

Чекръка се премести в Добрич и се захвана с покупко-продажба на земя. Взе си къща и си докара една вдовица от Шабла, че както казваше „Сам човек все за глупости мисли.”

Гути се качи да кара камион и обиколи цяла Европа. Така и не се задоми покрай тая работа.

Дембито стана охрана на някакъв баровец във Варна. Простреляха го при един скандал в дискотека и след това се разболя. Оправи се и замина за Германия. Сега там е охрана в стрийптиз клуб.

Сребърния изчезна. Някои казват, че сърбите го убили, понеже им отказал схема с наркотици и оръжие. Къщата му я събориха багери, кръчмата също. Спомените за него витаят като историйки, които разказват подпийналите клиенти на Гошо Кафеджията.

Автор: Иван Симеонов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *