Джуджо

Откакто се помня прекарвам всяка свободна минута на село. Но имаше един пуст период, в който прадядо ми си отиде от този свят, и надделяха фамилните спорове за имот. Къщата беше продадена, парите разпределени, на едни повече, на други по-малко, дядо ми преглътна тежко това и няколко години по-късно на смъртния си одър закле баща

Четири лехи лук и пет буркана с мед
прочети още

Четири лехи лук и пет буркана с мед

Лятото тъкмо беше навлязло в разгара си, когато на опашката за хляб пред селската фурна дядо Медарко ме потупа по рамото и ме пита дали искам да му поработя малко, а той щял да ми се отплати добре. Работата беше да се извади, изчисти и подреди лук, тъкмо четири лехи, към това и леха с

Черните лебеди на Сребърния. Част 3
прочети още

Черните лебеди на Сребърния. Част 3

Първа част Втора част 23 юни  – Гошо, я направи три кафета и ходи да пушиш! – нареди Чекръка. Гути и Дембито дойдоха почти по едно и също време и седнаха на масичката с кафетата. – Ще отида да си взема захарче. – каза Демби. – Никакво захарче за тебе, убиецо на камили! Горчиво ще

Черните лебеди на Сребърния. Част 2
прочети още

Черните лебеди на Сребърния. Част 2

Към първа част  22 юни Изнервеният поглед на Чекръка не вещаеше нищо добро. Снощният мач го ядеше, а нервите му се бяха разклатили здраво. Мърмореше си сам, докато караше да подбере Дембито и Гути към Варна.

Черните лебеди на Сребърния
прочети още

Черните лебеди на Сребърния

Галерия от спомените на Митьо Хондрий Първа част 17 юни Гошо Кафеджията премести датата на календара. Очакваше обещаващ ден и още по-обещаваща нощ. 17 юни 1994 година. Беше топло, а бирата и днес закъсня. Тази вечер почваше Световното. Поръча пет каси повече от обичайното, а японският телевизор на братовчед му стоеше в очакване върху хладилника.

Сладко от смокини и ябълково вино
прочети още

Сладко от смокини и ябълково вино

Дядо Михал обичаше сладко от смокини и ябълково вино. Не непременно заедно, но и това се беше случвало понякога. Разбира се обичаше ракия и хубаво домашно вино, а когато нямаше едно от двете, пиеше каквото има, дори и бира, макар че никак не я долюбваше. Не искам да оставате с впечатлението, че старецът беше някакъв

Ненормалник
прочети още

Ненормалник

Не съм нормален. За разлика от другите ненормални, моята ненормалност е моментна, а не постоянна. Изразява се в това, че понякога се превръщам в радиосигнал, за ФМ-вълните, и след това си превъплъщение нахлувам в радиопространството, където се скитам без никой да ми държи сметка. Понякога се губя, но обикновено го правя нарочно.

Купувачи
прочети още

Купувачи

Щом ме забеляза, веднага дойде при мен и каза заплашително: – Какво си мислиш, а?! Целия мога да те купя! Не мислех нищо до този момент, но идеята да се продам ми допадна. Кимнах му в знак на съгласие. Това го амбицира и като за начало поръча бутилка водка. Приех да пием, защото бях чувал

Риболов в зоопарка
прочети още

Риболов в зоопарка

Декемврийската нощ достигаше своя пик, когато тримата мъже смътно усетиха, че нещо в главите им тихо бучи. Ако се огледаме по – внимателно ще видим по земята фасове, две счупени чаши, тип ресторантски, и една почти празна бутилка от купешка гроздова, която беше причината за специфичния шум. Опиянението бе едва втората страна от вечерта и чак на трето място

Цъфнал
прочети още

Цъфнал

   Стефчо Венчев е честен човек. Може би затова е беден. Но… В началото на пролетта Стефчо Венчев цъфна. С хубави розови цветове. Странна работа. Някой подхвърли: – Цъфнал – хубаво! Ама да го видим дали ще върже! Там се крие голямото майсторство. Прецъфтя Стефчо Венчев и започна да връзва. В началото плодовете едни такива