Цъфнал
прочети още

Цъфнал

   Стефчо Венчев е честен човек. Може би затова е беден. Но… В началото на пролетта Стефчо Венчев цъфна. С хубави розови цветове. Странна работа. Някой подхвърли: – Цъфнал – хубаво! Ама да го видим дали ще върже! Там се крие голямото майсторство. Прецъфтя Стефчо Венчев и започна да връзва. В началото плодовете едни такива

Романтичното лице на книгопродавците
прочети още

Романтичното лице на книгопродавците

Книги, истински книги! Да, хората още си купуват тези неща. Колкото и да не ви се вярва, очевидно е така. В противен случай защо някой като най-голямата верига книжарници в Израел Steimatzky би създал прекрасна рекламна кампания. Ей така, без печалба?! Хайде, говорим за евреи, колкото и стереотипно да звучи това.

Да изкатериш „Възвишение“-то

Преди две години се натресох на едно голямо „Възвишение“, което не мога да заобиколя оттогава. Колкото и да се опитвам да избягам, да го прескоча, да го преглътна, изобщо да го пре-… не ми се получава. Това възвишение се оказа Еверест, едни проклети Хималаи, които просто нямат преодоляване. Запечатва се ден след ден и с

Понякога съм извън отреденото време и място…

Понякога съм извън отреденото време и място, попаднал в капана на хаоса. Изгубен живея различен живот. А всички ценни неща губят стойност и престават да бъдат важни.

Сияние за начинаещи

Ако ви е омръзнало от екшъни, от безмозъчни комедии, от плитки и скалъпени любовни сюжетчета, тийн-драми за измислени проблеми с акнето и колебания относно ниска или висока талия на дънките, то може да слезете надолу по редовете.

Играта на Ендър – поглед към филма и книгата
прочети още

Играта на Ендър – поглед към филма и книгата

  Подхванах „Играта на Ендър“ малко на шега. Бях убеден, че няма да ми хареса, затова започнах с нагласата да изчета десетина страници и да я захвърля. След десет страници забравих за намерението си. Един следобед се превърна в четене до 3 сутринта, а в края на следващия ден книгата беше прочетена. Дълго време след

Забравихме ли българските имена на месеците?
прочети още

Забравихме ли българските имена на месеците?

Странни люде сме ние, българите, измислили сме имена на месеците от годината, хубави, цветисти, точни, а ползваме тези на западния свят, наречени на римски богове и бройни. От къде на къде декември ще ми е десетият месец на мен… да, това означава името му, десети?

Един зимен ден край морето
прочети още

Един зимен ден край морето

В началото на годината ремонтираха плажа. Всъщност трудно можеше да се каже, че е нещо сериозно. По-скоро обновяваха мидените черупки и пресяваха пясъка от спомени. Верни помощници на хората в тази отговорна дейност бяха две машини за почистване от механични отпадъци, но едната не работеше. Другата пък пощеше и фризираше леко плажа. Морето почти не

Рано или късно, всички ще минем през „Деветата порта“

 Тези дни се върнах малко повече от десетилетие назад във времето, след като гледах„Деветата порта“, един противоречив, според повечето критици, филм на Роман Полански. Чудех се на себе си защо така упорито го заобикалях толкова години, може би заради светещият толкова ярко „Пианистът“ и страхотния „Писател в сянка“, които излязоха след него. Някакво вътрешно чувство упорито ми нашепваше, че

Под филмовото иго
прочети още

Под филмовото иго

Тази година баща ми става на 62. Когато бях малко момче, този мой баща се опитваше да ми набие в главата някои ценности като морал, родолюбие, честност, почтеност и най-вече непримиримост на всяка цена да отстоявам това, в което вярвам. Не можех да го разбера тогава, но го разбирам сега и, слава Богу, мога да